КМЕТОВЕТЕ
За 120-годишния период от Освобождението до днес Софийската община е ръководена от 53-ма кметове. Те са избирани или назначавани в съответст­вие с действащите по тяхно време закони за градските общини. Софийските кметове ръководят общинските управи (съвети) и претво­ряват техните решения, както и тези на някои държавни органи за изграж­дането на града и неговото благоустрояване през тези години. Заедно с то­ва те участват и в разрешаването на множество въпроси и проблеми от жи­вота на софийските жители, започващи от тяхното раждане, до края на зем­ния им път. Приносът на всеки един от тях на този пост се обуславя от об-ществено-политическите условия в страната, продължителността на тяхно­то кметуване и, не на последно място по значение, от управленските им спо­собности и индивидуални качества. Повечето от софийските кметове са по-известни със своята дейност, която осъществяват преди или след пребиваването си на кметския стол. Много от тях са министри, депутати, дипломати, военачалници, индустри­алци, банкери, лекари, инженери, учени, публицисти и пр. Трима от тях — Д. Петков, Т. Живков и Ст. Софиянски, в различни периоди оглавяват и дър­жавното управление. Независимо от нееднозначната оценка за тяхната дейност като кмето­ве, всички те са част от 120-годишната история на София от Освобождени­ето до наши дни. Някои от тях имат значителен принос за постигнатия по време на тяхното управление просперитет на столичния град, а имена ка­то Д. Петков, генерал В. Вазов и инж. И. Иванов с пълно основание могат да бъдат вписани сред най-видните представители на строителите на нова София.
МАНОЛАКИ ТАШЕВ
(10 февруари 1878 — 8 май 1878)

Първият кмет на София след Освобождението е утвърден за председател на Софийския градски управителен съвет от губернатора на града — Пьотр В. Алабин. Внезапната смърт на М. Ташев прекъсва неговата дейност само три месеца след заемането на кметския пост. Независимо от този кратък срок, по негово време се решават някои неотложни благоустройствени въпроси на следосвобожденска София. Почистват се градските улици и площади от многогодишна смет, която се извозва извън чертите на селището. Възста­новява се уличното осветление и се поръчват нови газени фенери. Опреде­лят се нови граници на София. Изгражда се градска санитарна комисия. Ор­ганизира се „Служба за потушаване на пожари". Открива се първата об­ществена градина — част от днешната Градска градина. Основава се тех- ническа служба при Софийската община, оглавявана от чешкия архитект А. Колар, със задача да започне работа по съставяне на първия регулаци­онен план на София.
ДИМИТЪР ХАДЖИКОЦЕВ
(9 юни 1878 — 1 август 1878) (28 декември 1883 — 9 май 1884)

Заема на два пъти длъжността председател на Софийския градски управи­телен съвет. През първия му мандат се поръчват нови газени фенери от странство за софийските улици, взема се решение за задължително участие на представители на еснафските организации в противопожарната служба, определя се съставът на училищния комитет и др. Второто му кметуване е свързано с предсрочното отстраняване на не­говия предшественик от този пост и временното му назначение начело на Софийската община за около четири месеца. За това време липсва по-зна­чителна благоустройствена дейност в столичния град.
ДИМИТЪР ДИМОВ
(2 август 1878 — 29 декември 1878)

По негово време като кмет на София градът е разделен на квартали. Разру­шават се десетки порутени турски къщи и се поправят някои от софийските улици. По хигиенни съображения Конският и Говеждият пазар се изместват извън чертите на града. Определя се ново място за гробище в източна посо­ка до Цариградското шосе. Общинският съвет изпраща циркулярно писмо до всички общини в страната с призив за събиране на доброволни помощи за издигането на па­метник на Васил Левски, на мястото, където е бил обесен. По идея на губер­натора Алабин се основава Софийската публична библиотека. Наименоват се улици на двамата чуждестранни консули в София преди Освобождението — френския Леандър Льо Ге и италианския Вито Позитано, за заслугите им към града и неговите жители.
ТОДОР ПЕШОВ
(30 декември 1878 — 13 септември 1879) (10 май 1884 — 24 август 1885)

Той е първият кмет на София, избран след проведени избори за общински съветници. По време на първия му мандат започва строежът на Паметника на В. Левски. Открива се първата софийска болница в ремонтираната сгра­да на бивш турски склад. За подобряване състоянието на уличното осветле­ние, във Виена са поръчани 300 бр. газени фенери. В сградата на общинско­то училище „Ив. Денкоглу", до църквата „Св. Неделя" се открива Софий­ската мъжка гимназия (7 януари 1879). Удовлетворена е молбата на сърбина Гаврил Йованович за откриването на театър в София. Задължават се апте­карите да имат нощни дежурства за обслужване на нуждаещите се. Общинският съвет приема мерки за тържественото посрещане на пър­вия български княз — Александър Батенберг, и изпращането на император­ския комисар княз Дондуков-Корсаков. Във връзка с неговото отпътуване от страната последният е провъзгласен за почетен гражданин на София (юни 1879). По време на второто пребиваване на Т. Пешов на кметската длъжност се полагат грижи за разрастването и оформянето на Пепиниерата (Борисо-вата градина). Изгражда се единият от водните резервоари при с. Бояна, как­то и част от водопровода от него до града и др.
ДИМИТЪР ТРАЙКОВИЧ
(14 септември 1879 — 30 юни 1880)

Общинският съвет приема Първия регулационен план на София (16 януари 1880), който става ръководен документ за бъдещото изграждане на столицата. Сформира се благоустройствена комисия, състояща се от членовете на Съвета, градския инженер и градския лекар, която да се грижи за поправя­нето, канализирането и осветлението на улиците. Открива се първата девическа гимназия (17 септември 1879 г.).
ТОДОР ИКОНОМОВ
(1 юли 1880 — 30 декември 1880)

За пръв път Столичната община под ръководството на Т. Икономов въвеж­да годишен бюджет. Завършва се градоустройственият план на София. По­лага се основният камък на Класическата мъжка гимназия на ул. „Дунав" и ул. „Московска". Общинското управление преминава на подчинение единс­твено на Министерството на вътрешните работи.
НИКОЛА ДАСКАЛОВ
(15 февруари 1881 — 30 септември 1881) (2 ноември 1887— 31 август 1888)

Ръководи на два пъти Столичното общинско управление. През първия ман­дат липсват данни за някаква по-забележителна дейност. По време на второто кметуване на Н. Даскалов започва застрояването на квартал „Три кладенци" (Ючбунар) съгласно Първия регулационен план. Регулирани са улиците „В. Левски", „Гурко", „Парчевич" и др. Отчуждени са редица имоти за разширяването на булевардите „Витоша" и „Мария-Луиза". Към Столичната община се създава войскови обоз от 40 коли по пред­писание на Министерството на войната.
ИВАН ХАДЖИЕНОВ
(1 октомври 1881 — 29 април 1883)

Под негово ръководство Столичното общинско управление развива оживе­на дейност по прилагането на градоустройствения план и благоустрояване­то на града. Прокарват се нови улици и площади, а на други се извършва но­ва регулация. Каптират се три извора над село Бояна и се подменя частич­но старият градски водопровод, който докарва водата от Витоша до София. През 1882 г. се поставя началото на изграждането на „Пепиниерата" — бъдещата градина „Княз Борис". Със съдействието на Хаджиенов се за­купуват 11 хиляди фиданки, като той лично следи за тяхното разсаждане и развитие. За да се осигурят необходимите средства за благоустройствена дейност на общината, София се разделя на четири финансови участъка и се увелича­ват данъците върху спиртните напитки, мерките, теглилките и бариерното право. Кметът Хаджиенов сключва и първия дългосрочен общински заем от 850 хиляди лева.
НИКОЛА СУКНАРОВ
(30 април 1883 — 27 декември 1883)

Пребивава на кметския пост около 7 месеца, през което време няма някаква по-значителна дейност.
ИВАН СЛАВЕЙКОВ
(25 август 1885 — 19 октомври 1886)

Дейността му като столичен кмет е свързана предимно с военновременна­та обстановка, създадена през Сръбско-българската война (1885), и обслуж­ването на войските, преминаващи през София към западната граница.
ЙОСИФ КОВАЧЕВ
(20 октомври 1886— 1 ноември 1887)

По време на кметуването на Й. Ковачев, известен повече с просветната си дейност от преди Освобождението, се полагат грижи за регулирането на ня­кои софийски улици съгласно Първия регулационен план.
ДИМИТЪР ПЕТКОВ
(1 септември 1888 — 7 октомври 1893)

Благодарение на неговата инициативност и енергични действия по време на повече от петгодишното му пребиваване на кметския пост София започва да придобива облик на модерен европейски град. През този период столицата се разделя в административно отношение на 5 района. Разширяват се строителните й граници. Общинските служби се реорганизират и подчиняват своята дейност на новосъздадените правилни­ци. Отчуждават се имоти и се разрушават сгради, за да се приложи градо­устройственият план на София. Оформени са много от днешните централни площади, булеварди и улици на града. Изградени са Лъвовият (1889) и Ор­ловият (1891) мост. Подменя се старият водопровод с доставени от чужби­на чугунени тръби. Определя се сегашното място на Централните софий­ски гробища и се създава правилник за погребалната служба. Разширява се Градската градина. Обявява се конкурс за построяването на Общински минерални бани и сграда за нов общински дом. Правят се проучвания за въвеждането на елек­трическо осветление в София, електрически трамвай и прокарването на мо­дерна канализация. Д. Петков лично съдейства за завършването на проточилия се с години строеж на Паметника на Васил Левски. За осъществяването на многобройните благоустройствени начинания той сключва с Лондонската банка общински заем в размер на 10 милиона лева. Част от проектите, замислени или започнати по негово време, се осъ­ществяват в по-късни години.
ХРИСТО БЛАГОЕВ
(18 октомври 1893 — 31 май 1894)

Създават се отделни водопроводни и канализационни служби при Столич­ната община. Продължава проучването и подготвителната работа за сключване на кон­цесии за електрифицирането на града и въвеждането на електрически трамвай.
ИВАН ГРОЗЕВ
(16 юли 1894 — 15 юли 1895)

Съгражданинът и съратникът на Васил Левски ръководи Столичната общи­на в продължение на една година, като едновременно с това е и председател на Софийската търговско-индустриална камара. По негово време продължават редица благоустройствени работи, за­почнати от годините на Д. Петков.
ДИМИТЪР МОЛЛОВ
(16 юли 1895 — 30 септември 1896)

Известният български лекар, общественик и учен използва пребиваването си на кметския пост да прокара някои свои идеи за подобряване на санитар­ната организация в столицата. С голямо тържество е открит Паметникът на Васил Левски (22 октом­ври 1895).
ГРИГОР НАЧОВИЧ
(1 октомври-1896— 7 април 1897)

Заема кметската длъжност само формално, за около 6 месеца. През този пе­риод Столичният общински съвет се ръководи от неговия помощник Дими­тър Ножаров.
ДИМИТЪР ЯБЛАНСКИ
(8 април 1897—11 април 1899)

По негово време се подготвя изменение на действащия Закон за градските об­щини, одобрено от Народното събрание през 1898 г. Слага се в ред бюджетът на Столичната община чрез осъществяване­то на изгодни договори и концесии, които увеличават общинските приходи. Сключени са споразумения с една френска фирма за електрифицирането на София и с белгийска — за прокарването на електрически трамвай. Започват корекции на Перловската и Владайската река. Регулират се улици в центъра и покрайнините на града.
ХРИСТО ПОПОВ
(12 април 1899 — 4 януари 1901)

През неговия мандат е въведено електрическото осветление в София (1 но­ември 1900 г.) и потегля първият трамвай (1 януари 1901 г.). Създаден е и одобрен гербът на столицата (април 1900 г.). X. Попов участва в инициативния комитет за построяването на Памет­ника на Цар Освободител. Открива се градска общинска болница и се въвежда безплатна медицинска помощ за бедните софийски граждани.
ПЕТЪР ЧЕРНЕВ
(4 април 1901 - 23 септември 1903)

След X. Попов Столичната община е управлявана три месеца от тричленна комисия, след което за кмет на града е избран П. Чернев. През неговото кметуване е открита трамвайната линия за Княжево (1 април 1901 г.) и някои други трамвайни маршрути са удължени. Положен е основният камък на Паметника на Цар Освободител (23 ап­рил 1901 г.).
ПЕТКО НИКОЛОВ
(2 март 1904 — 7 юли 1905)

През този период Софийският общински съвет под ръководството на кмета П. Николов полага грижи за подобряване водоснабдяването на града. За целта водите на Владайската река са хванати на височина 1800 m и чрез тръби са вкарани в резервоара при с. Бояна. Подготвят се вторите конкурсни планове за изграждането на Софий­ската минерална баня.
МАРИН ТОДОРОВ
(8 юли 1905 — 21 март 1908)

Сравнително по-продължителният срок на кметското управление на М. Тодоров и организационните му качества допринасят за една плодотворна строителна и благоустройствена дейност на Столичната община. Пуснат е новият Боянски во­допровод (5 декември 1907 г.), с който в София се докарва вода от високите ча­сти на Витоша. Разширява се водопроводната мрежа, извършват се нови корек­ции на Перловската и Владайската река, удължават се трамвайни линии, цен­трални булеварди и площади се павират с керамични блокчета, внесени от Австро-Унгария. Завършен е строежът на малката баня на ул. „Екзарх Йосиф"( 1908) и нов клон на пожарната команда в кв. „Три кладенци". Открити са: Народният театър (3 януари 1907 г.) и болницата „Майчин дом" (19 декември 1907 г.). Започва строежът на Централната минерална баня, Халите, Градското казино, 5 общински училища, помещенията на противопожарната служба на ул. „Раковски". За реализирането на тези начинания и изплащането на стари общински задължения М. Тодоров сключва втория след Д. Петков външен заем от 35 милиона лева. Редица други негови идеи остават неосъществени поради оставката на М. Тодоров от кметската длъжност след смяната на правителството.
ГЕОРГИ САРАФОВ
(22 март 1908 — 31 март 1908)

Пребивава на кметския стол само една седмица.
АТАНАС ХРАНОВ
(1 април 1908 — 31 юли 1908)

Без съществена дейност през тримесечното си кметуване.
ЕВСТАТИ КИРКОВ
(1 август 1908 — 18 октомври 1910)

В началото на 1910 г. успява да сключи третия външен заем на Софийска­та община за 15 милиона лева. Благодарение на тези средства е продълже­но строителството на 8 основни училища, 2 прогимназии, Софийската ми­нерална баня и Халите. Построени са общинската фурна, павилионът на езерото в Борисовата градина. Заселена е част от общинската мера. В разгара на многостранната дейност, разгърната през мандата на Е. Кирков, той е принуден да подаде оставка.
КОНСТАНТИН БАТОЛОВ
(1 ноември 1910 — 17 август 1911) (6 септември 1920 — 8 юни 1922)

През време на първото му кметуване се завършват две от строящите се основ­ни училища и започва изграждането на осем нови училищни сгради. Оформя се градината около църквата „Св. Никола" в кв. „Три кладенци", използвана дотогава като Говежди пазар. Продължават корекциите на двете софийски реки — Перловска и Владайска. По времето на втория мандат на К. Батолов се изгражда модерен цве­тарник в Борисовата градина. Урежда се нормативно правото на столицата да черпи вода от рилските притоци на р. Искър, предпоставка за бъдещото изграждане на водопровода Рила - София.
ХАРАЛАМПИ КАРАСТОЯНОВ
(18 август 1911 — 22 май 1912)

На 18 август 1911 г. управлението на Столична община се поема от три­членна комисия, оглавявана от X. Карастоянов, а след проведените избори за общински съветници на 27 септември с. г. той е избран за кмет. През сравнително краткото време на неговото кметуване се закриват публичните домове в София и продължава строителството на общински учили­ща. Извършва се разменно гостуване на представители на Столичния и Па­рижкия градски съвет, начело с техните кметове.
ИВАН ГЕШОВ
(23 май 1912 - 11 февруари 1914)

Открива се Софийската минерална баня (13 май 1913 г.). Завършен е стро­ежът на 7 основни училища. Продължени са две трамвайни линии. Павиран е пл. „Св. Александър Невски". Общинският съвет взема решение за пре­одоляване на жилищните проблеми на столицата. Във връзка със започването през септември 1912 г. на Балканската вой­на повечето от благоустройствените работи на Столичната община са пре­установени.
ПЕТКО ТОДОРОВ
(12 февруари 1914 — 18 март 1915)

Започва изграждането на общински жилища за бедни софийски жители в кв. „Три кладенци". Удвоена е трамвайната линия по бул. „Дондуков". Завърш­ва се сградата на едно общинско училище.
РАДИ РАДЕВ
(18 март 1915 — 11 август 1918)

На 18 март 1915 г. Столичният градски общински съвет е разтурен и управ­лението се поема от тричленна комисия начело с Р. Радев. На 25 май с. г. той е избран за кмет на заседание на общинския съвет. Неговият мандат съвпада с годините на Първата световна война, кога­то работата на общинските служби е подчинена предимно на военновременните нужди на столицата. През този период осветлението и трамваите са отнети от чуждестран­ните дружества и преминават на управление от Софийската община.
ГЕОРГИ КАЛИНКОВ
(12 август 1918 — 5 септември 1920)

Ръководи Столичния общински съвет през много труден период на следво­енна криза в страната, когато столичните общински служби са разстроени и възпрепятствани да развият своите дейности.
КРУМ ПОПОВ
(10 юни 1922 — 9 юни 1923)

След втория мандат на К. Батолов кметската длъжност е поета от К. Попов. Неговото управление се запомня с приемането на нов закон за Столичната община и разделянето на София на 6 районни кметства. Продължава започнатото по-рано строителство на електрическата централа „Бояна" и се удължава трамвайната линия по ул. „Пиротска". Загива по време на преврата от 9 юни 1923 г.
ИВАН ПЛОЩАКОВ
(10 юни 1923 — 13 юли 1924)

След деветоюнския преврат управлението на общината се поема от седем­членна комисия. За неин председател е назначен И. Площаков, дългогоди­шен съветник. Независимо че той не е официално номиниран за столичен кмет, почти едногодишното му изпълняване на тази длъжност и естеството на извършената от него дейност позволяват на И. Площаков да бъде вклю­чен в списъка на софийските кметове.
ПАСКАЛ ПАСКАЛЕВ
(14 юли 1924 — 16 април 1925)

С негово съдействие започва подготовката на строежа на водопровода „Ри­ла - София" и изграждането на ново крило на Софийската кланица. Почива от раните си при атентата в църквата „Св. Неделя".
ГЕОРГИ МАДЖАРОВ
(10 юни 1925 — 13 ноември 1925)

Дейността му като столичен кмет прекъсва трагично само 5 месеца след за­емане на длъжността — загива от ръката на уволнен от него общински слу­жител. За това време са удвоени трамвайните линии до „Княжево" и „Поду­яне", а някои други са удължени.
ВЛАДИМИР ВАЗОВ
(7 април 1926 — 14 март 1932)

С избирането на В. Вазов на кметския пост започва един нов етап от разви­тието на Столичната община. Той се характеризира с прагматично управле­ние на общинските служби и подобряване на финансовото им състояние, ко­ето довежда до безспорни резултати във всички области от живота на столи­цата. За това допринасят и личните качества на В. Вазов — предприемчивост, всеотдайност и организационен талант, доказали го по време на Първата световна война и като талантлив военачалник. През 6-те години на неговото управление започва осъществяването на най-големите начинания на Столичната община — изграждането на водо­провода „Рила - София", замислен в началото на 20-те години и окончателно завършен през 1933 г. Построяват се водноелектрическите централи при с. Курило (1927) и с. Симеоново (1928). Значително се подобрява уличното осветление на града. Прокарани са 22 км нови трамвайни линии и са доставени 40 нови мо­триси и ремаркета. Урежда се обезщетението, което Столичната община дъл­жи на белгийското д-во за експроприацията на трамвайната служба по вре­ме на войната. Подменят се повечето от дървените мостове на Перловска-та и Владайската река с железобетонни. Открива се Народната баня (1928) при Централната минерална баня и квартална баня в „Три кладенци" (1931). Създава се бюро за социални грижи, което организира безплатни медицин­ски и други грижи за крайно бедните софийски жители. Започва строеж на новата кланица. Открива се Градската библиотека при Столичната община и се поставя началото на Общински музей и архив (1928). През 1929 г. се учредява почетен знак на Столичната община за отли­чаване на българи и чужденци с особени заслуги към София и нейните жители. От 14 март 1932 г. до февруари 1933 г. Столичната община се управ­лява от седемчленна комисия. Със заповед на министъра на вътрешните ра­боти за неин председател е назначен Боян Начов.
ХАРАЛАМПИ ОРОШАКОВ
(20 февруари 1933 — 24 юни 1934)

По негово време се пуска в експлоатация водопроводът „Рила — София" (23 април 1933 г.) и се открива новата Софийска кланица (31 декември 1933 г.).
ИВАН ИВАНОВ
(25 май 1934 - 9 септември 1944)

С царски указ № 210 от 24 май 1934 г. за кмет на София е назначен инж. И. Иванов. Дейността му в столичните общински служби започва през 1919 г., когато е назначен за помощник-началник на отделението за водоснабдява­не и канализация. През следващите години той проучва и проектира рил­ския водопровод, а от 1925 г. ръководи дирекцията за неговото изграждане до завършването на обекта през 1933 г. По време на неговото кметуване се извършва основно реорганизиране на службите на Столичната община. Създават се нови отдели и правилници за тяхната дейност. Назначават се кадърни специалисти, които скъсват със съществуващата дотогава бюрократична и неефективна практика на общинските чи­новници. Едно от най-големите постижения на Столичната община през този период е ликвидирането на всички финансови нейни задължения, натрупани по време и след годините на войните (1915-1918). През 1934 г. е изготвена нова „Наредба-закон за застрояване на сто­лицата София", която допринася за подобряване на градоустройствената дейност в София. Наредбата предвижда създаването на нов градоустройст­вен план на столицата, издържан в духа на модерните европейски градоус­тройствени тенденции. Така се стига до изработването и одобряването през 1938 г. на Мусмановия план, който поради настъпилите военни години ос­тава нереализиран. През 1938 г. се образува нова административна териториална едини­ца — Столичната голяма община, чрез присъединяването към София на околните села. Под ръководството на инж. И. Иванов Столичната община извършва множество подобрения и нововъведения по отношение на водоснабдяване­то, канализирането, павирането, електроснабдяването, озеленяването, чис­тотата на града. Въвеждат се автобусният (26 април 1935) и тролейбусният (8 февруари 1941) транспорт. В резултат на цялостната дейност на Столичната община в периода 1934-1944 г., като се изключат последните години на Втората световна вой­на, столицата постига едно високо ниво на своето архитектурно, градоуст­ройствено и благоустройствено развитие. След 9 септември 1944 г. до влизането в сила на Закона за народните съвети от 3 март 1948 г. Столичната община се управлява по действащите дотогава закони и наредби, като в тях се влага и ново съдържание.
ПЕТЪР СЛАВИНСКИ
(10 септември 1944 — 21 септември 1944)

Назначен е за временен столичен кмет с устна заповед на тогавашния ми­нистър на вътрешните работи. Изпълнява тази длъжност съвсем кратко време.
АЛЕКСИ КВАРТИРНИКОВ
(23 септември 1944 — 21 март 1945)

По време на краткия му престой като временен кмет се полагат усилия за разчистване на софийските улици от разрушените сгради по време на бом­бардировките на града през 1943-1944 г. За целта се създава Дирекция за възстановяване на столицата.
НИКОЛА БРОНЗОВ
(22 март 1945 — 29 октомври 1945)

Назначен е за кмет съгласно нова наредба на Министерския съвет за вре­менните общински управи. Продължават работите по разчистването на града. Приет е първият из­вънреден бюджет на Общината. Открива се язовир „Бели Искър" (14 октом­ври 1945 г.), започнат по времето на кмета И. Иванов.
СЛАВЧО СТОИЛОВ
(1 ноември 1945 — 1 март 1948)

Възстановяват се водопроводната, канализационната и електрическата мрежа, разрушени по време на войната. Извършват се ремонтни работи на засегнати от бомбардировките улици, площади, обществени и частни сгради. Одобрен е нов градоустройствен план на София. Създават се четири общински стопански предприятия.
ДОБРИ БРАДИСТИЛОВ
(2 март 1948 — 27 май 1949)

Съгласно конституцията от 1947 г. влизат в сила нови правила за изгражда­не на местни държавни органи. Назначена е временна управа на Софийския градски народен съвет (СГНС) с председател — Д. Брадистилов. По него­во време продължават работите за преодоляване на последиците от военно­временните години и нормализиране на живота на столичния град.
ТОДОР ЖИВКОВ
(27 май 1949 — 1 ноември 1949)

През май 1949 г. се провеждат първите избори за народни съвети в НРБ. На сесия на Изпълнителния комитет (ИК) на СГНС на 27 май с. г. за неин пред­седател с двегодишен мандат е избран Т. Живков. За 5-месечното му пре­биваване на тази длъжност се подготвя първият 5-годишен план за развити­ето на София.
ИВАН ПАШОВ
(2 ноември 1949 — 14 декември 1952)

Разработва се план за облекчаване на жилищната криза в София. Извърш­ват се благоустройствени работи в някои крайни квартали. Ремонтират се училищни сгради и започва строежът на няколко нови училища. Увеличава се броят на трамвайните коли и на автобусните и тролейбусните линии.
ДИМИТЪР ПОПОВ
(22 декември 1952 — 24 февруари 1962)

От края на 1952 г. за председател на ИК на СГНС за три поредни мандата е избран Д. Попов. През този период се изгражда обществено-административният център на София. Влиза в сила указ за ново административно деление на столицата на 6 района. Одобрен е Генералният план за реконструкция на София и око-лоградската зона. София става член на Световната федерация на общинските градове.
ГЕОРГИ ПЕТКОВ
(8 март 1962 — 20 септември 1967)

Открити са: ТЕЦ „Трайчо Костов", Хлебозавод 2, Домостроителният ком­бинат, Първият битов комбинат и др. Пуснати са тролейбусните линии до: кв. „Изток" и кв. „Гео Милев", По-дуянска гара — кв. „Левски", кв. „Хаджи Димитър" — Медицински инсти­тут. Правят се първите предварителни проучвания за бъдещо строителство на софийското метро.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ
(21 септември 1967— 11 ноември 1971)

Въвежда се безкондукторно таксуване в обществения транспорт. Открити са пешеходни подлези в Центъра и на Орлов мост, комбинатът за битови ус­луги на бул. „Дондуков", спортно-туристическият комплекс „Алеко", хотел „Щастливеца" и др.
ИВАН ПАНЕВ
(12 ноември 1971 — 5 декември 1977)

Открити са новата сграда на Централната жп гара, мостът — естакада над бул. „Ленин" (дн. бул. „Цариградско шосе"), хлебозавод „Дружба", автобаза „Малашевци", Заводът за безалкохолни напитки и др. Направена е първата копка на жк „Модерно предградие" (дн. „Люлин"). Одобрен е техническият проект за строителството на софийското метро. Внесена е промяна в художественото оформяне на столичния герб (1974).
ПЕТЪР МЕЖДУРЕЧКИ
(27 март 1978 —19 юни 1986)

Преизбиран е три поредни мандата за председател на ИК на СГНС, Столич­ния общински народен съвет (СОНС), Столичния народен съвет (СНС). По това време се приемат програми за развитие на жилищното стро­ителство, подобряване състоянието на здравеопазването, защита на природ­ната среда, реконструкция на водоснабдителната система на столицата и др. ИК на СОНС приема проект за частично изменение на Общия градо­устройствен план на София. Реконструират се булевардите: „Стамболийски", „Др. Цанков", „Ботев­градско шосе", Околовръстният път и др. Работи се по изграждането на градска пречиствателна станция за от­падъчни води. Определя се 3 април за Ден на София.
СТЕФАН НИНОВ
(20 юни 1986 — 27 юли 1990)

Започва поетапно строежът на софийския метрополитен. ИК на СНС разработва програма за опазване на природната среда. Оп­ределят се лимити за ползване на вода от промишлените предприятия на сто­лицата. Утвърден е проект за цялостно преустройство на бул. „Ботевградско шо­се" и транспортен възел „Подуяне - Пирдоп". Учредяват се общински фирми, на които се поверяват дейности от област­та на строителството, производството, търговията, транспорта, услугите.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ
(17 октомври 1990 — 20 октомври 1991)

Утвърден е временен ИК на СНС. За първи път от 1948 г. неговият състав е многопартиен. За кмет е избран председателят на Зелената партия Ал. Ка­ракачанов. Създадена е Комисия по наименованията при СНС. На редица софий­ски улици, булеварди и площади се възвръщат предишните или се дават но­ви имена.
АЛЕКСАНДЪР ЯНЧУЛЕВ
(21 октомври 1991 — 16 ноември 1995)

На 13 октомври 1991 г. се провеждат избори за кметове и общински съвет­ници. За първи път в историята на Софийската община кметът е избран с пряко гласоподаване. Възстановява се гербът на София в първоначалния му вид от 1900 г. Изработено е знамето на столицата, на което е изобразен възстановеният герб. 17 септември — денят на великомъчениците Вяра, Надежда и Любов и тяхната майка София, е обявен за Ден на София.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ
(1995 – 2005 г.)
Първи мандат – 1995 – 1999 г.
Втори мандат – 1999 -2004 г.
Трети мандат /непълен/ 2004 – 2005 г.


Стефан Софиянски е роден през 1951 г. в София. Има висше икономическо образование. Работи като научен сътрудник в ЦЕССИ, а след това като председател на Комитета по пощи и далекосъобщения. През 1993-1994 е заместник председател на НКС на СДС. През 1995 г. е избран за депутат в 37 НС, а по-късно – за кмет на гр. София. През време на мандатите си като столичен кмет, за няколко месеца през 1997 г. оглавява Служебен кабинет, до провеждането на извънредни парламентарни избори. През кметските мандати на Стефан Софиянски започват дейностите по изработване на Общ устройствен план на София. Извършени са редица дейности в областта на строителството и архитектурата, благоустройството и социално-битовите нужди на гражданите, образованието и културата на територията на столицата. Ремонтирани и реконструирани са редица булеварди и улици в столицата, като: бул. „Хр. Ботев”, бул. „Сливница”, бул. „Ал. Малинов”, бул. „Акд. Ив. Гешов”, бул. Витоша”, ул. „Алабин” ,Пиротска” и др. Ремонтиран е и Предгаровият площад. Открита е новата автогара на столицата. Въвежда се в експлоатация І метродиаметър от Столичното метро в участъка от ж.к. “Люлин” до центъра на града. Съвместно с посланика на Япония в София, кметът прави първа копка на метроотсечката от стадион „Юнак” до Интерпред. Завършени са пречиствателна станция за питейна вода – „Бистрица” и водопровод „Искър”. Изпълнена е рехабилитация на пречиствателната станция в Кубратово. Стартира изграждането и експлоатацията на сметището в Суходол, закупени са немски машини за сметопочистване и сметоизвозване. За нуждите на градския транспорт, са доставени нови автобуси – тип „Мерцедес”, а за Спешния медицински център - линейки тип „Фолксваген”. Ремонтирана и обновена е къпалнята “Мария Луиза”. Изпълняват се дейности за осигуряване на достъпна среда за хората с увреждания. Открит е първия асансьор за инвалиди в подлеза на „Орлов мост”, извършва се адаптация на тротоари при кръстовища за граждани с двигателни проблеми, рампи и асансьори в общинските сгради. След провеждане на конкурс стартира проект за адаптация на Общинска минерална баня за музей на София с активно присъствие на минералната вода. Реконструиран е площад „Бански”с фонтана, във вида им от 60 -те години на ХХ в. В близост са изградени водоналивни съоръжения за минерална вода, където централно място заема статуята на Аполон Медикус – здравоносно божество, свързано с минералните извори на древна Сердика. Ремонтирани и обновени са Централни хали. Ремонтирани и реставрирани са раннохристиянските храмове - Базиликата „Св. София” и църквата „Св. Георги – Ротондата”, които вече приемат богомолци. Изграден е новият символ на София – паметник - статуя на Покровителката на града, издигнат на пл. „Св. Неделя”, с автор скулптора Г. Чапкънов. След реконструкция и реставрация, за софиянци и гостите на София е отворен подлезът „Източна порта на Сердика” /между Министерски съвет и Президентство/ и фонтана пред него. На мястото на взривения мавзолей са изградени т.нар. “Градини на ООН” През 1997 г. започва осъществяване на проектите “Красива София” и “Красива България”, като са обновени едни от най-красивите сгради в столицата – паметници на културата – Военният клуб и сградата на БАН, пл. “Славейков”, превърнал се в книжен пазар и културно средище на открито, улица “Пиротска” и др. Реконструирана е сградата на Гарнизонно стрелбище, където е открит новият Музей за национално и политическо помирение. След десетилетия на разруха и забрава отваря врати Гробницата-паметник „Княз Александър І Батенберг”. Открити са центрове за бездомни деца и такива с увреждания в кв. “Лозенец” и кв. “Люлин”. Проблемите с бездомните кучета в София не са решени. Открит е само един приют в с. Сеславци. Международните бизнес и културни контакти на общината, в лицето на кмета, са с предприемачи и кметове на Москва, Париж, Берлин, Лондон Атина и др. Проведени са изложби, спектакли на открито, чествания и други събития, свързани със значими дати от историята на столицата и страната.
МИНКО ГЕРДЖИКОВ
( 30.06.2005г. – 12.11.2005г.)

Минко Герджиков е роден през 1955г. Завършва специалността „Финанси и кредит”. Работи в „Булстрад” АД, а след това в Министерство на външната търговия. През 1987-1991г. е търговски представител на РБългария в Атина, Гърция. В служебния кабинет на Ст.Софиянски през 1997г. заема длъжността Зам.министър на търговията и външноикономическите отношения. Понастоящем е Зам.кмет по Направление „Финанси, стопанска дейност европейски програми и проекти” в Столична община. В периода, в който М.Герджиков изпълнява длъжността Кмет на София стартира решаването на един от основните проблеми на столицата. Затворено е сметището в Суходол, създаващо голямо социално напрежение. Закупени са и влизат в експлоатация няколко машини за балиране на битовите отпадъци на територията на „Кремиковци”, „Нови Искър” и в района между кв.”Требич” и с.Мрамор. Приета е „Програма за управление на отпадъците в София”. Столична община продължава изграждането на Софийското метро. Герджиков прави първа копка за строежа на I-ви метродиаметър в участъка от „Интерпред” до „Младост”. Закупена е нова мотриса, която влиза в експлоатация. Предприети са ремонтно-възстановителни дейности, свързани с трамвайната отсечка от паметника „Левски” до театър „София”. Подменени са всички трамвайни стрелки. Във връзка с честите пътни инциденти в кв.”Княжево” са предприети действия за частично решаване проблема с трафика и тежкотоварните камиони, преминаващи през квартала. Предприемат се мерки срещу част от незаконните ромски гета в община Слатина, кв.”Хр.Ботев”. Те са премахнати и някои от обитателите им се връщат по родните си места. Столична община съдейства за отпускането и разпределянето на парична помощ на най-засегнатите от наводненията жители на район Нови Искър. Изпълнени са спешни ремонти и почистване на реките в пострадалите райони. М.Герджиков открива първият общински хоспис за възрастни и трудноподвижни хора в „Младост” 3, което е част от мерките на общината за подпомагане на хората в неравностойно положение. Поставя се началото на участието на София за кандидат-домакин на Зимните Олимпийски игри. М.Герджиков и И.Кръстева- временно изпълняващ длъжността Председател на БОК подписват „Процедура за приемане на кандидатите за зимните олимпийски игри през 2014г.”
БОЙКО БОРИСОВ
(2005 – 2009 г.)

Роден е през 1959 в Банкя. Завършва Висшата школа на МВР с чин „лейтенант”. През 2001 г. е назначен за Главен секретар на МВР и е произведен в чин “полковник”, а през 2002 - в чин „генерал-майор”. След проведените частични кметски избори, Борисов спечелва като независим кандидат и през 2005 г. заема длъжността кмет на гр. София. Ремонтните и благоустройствени действия, инициирани от Столична община са свързани с реконструкцията на улици и булеварди като: „България”, „Мадрид”, „Цар Борис ІІІ”, „Цариградско шосе” и др. Извършен е частичен ремонт на бул. „Ал. Стамболийски”. Завършва ремонтът и разширението и е пусната в експлоатация южната дъга на Околовръстния път на София. Реконструира се и се разширява ул. „Опълченска”, в участъка от бул. “Стамболийски” до бул. “Сливница”. Продължава изпълнението на проекта за изграждане на І метродиаметър на Софийското метро от центъра до кв. “Младост”. Стартира изпълнението на проекта за ІІ метродиаметър от кв. “Хладилника” до кв. “Надежда”. Едно от най-значимите събития, през мандатите на Бойко Борисов е приемането на Общ устройствен план на София. Със съдействието на общината и с участието на фирма „Екобулпак”стартира програма за разделно събиране на отпадъци. По инициатива на кмета се търсят варианти за изграждане на модерен завод за преработка на софийските битови отпадъци. Кметът Борисов открива социален център „Майка и бебе” за подпомагане на самотни майки, изграден по съвместен проект с МТСП. Възникналите проблеми в “Топлофикация София АД” налагат общината да прехвърли своя дял, като дружеството става изцяло държавна собственост. Предприети са действия за обновяване на транспортния парк чрез закупуване на нови трамвайни мотриси и автобуси. За пръв път в страната е въведена т.нар. GPS система за контрол на градския транспорт. Тя е свързана с поставянето на информационни, електронни табла на част от спирките. В трамвайните мотриси се въвежда система за електронно таксуване на гражданите. Реконструирано е езерото „Ариана” и там е открита най-голямата ледена пързалка на Балканите. Започва ремонтът на паметника “1300 години България” пред НДК. Продължават дейностите, свързани с осигуряване на достъп до обектите – общинска собственост за хората с увреждания. Предприемат се инициативи за съвместно сътрудничество с кметовете на много европейски столици. За съблюдаване на реда и предотвратяване на престъпления и злоупотреби е приета „Наредба за обществения ред в София”. Общината организира културни прояви като: концерти на световно известни певци и групи, художествени изложби, чествания по повод събития, свързани със столичния град или от национален характер,както и прояви в областта на спорта. Столична община работи по проекти за финансиране по международни програми в областта на строителството, спорта, образованието, екологията и др. Приетата е „Програма за управление и развитие на СО през 2008-2011 г.”, която предвижда различни стопански, социално-битови и културни инициативи и действия в полза и за благото на гражданите на милионния град.
xXc